легенда за любовта 2

Имало едно време един остров, на който живели Щастието, Познанието, Тъгата и всички други чувства и качества на хората, включително и Любовта.
Един ден на тях им било съобщено, че островът ще потъне,
затова всички приготвили лодките си и отпътували.
Единствено Любовта упорствала да остане до последния момент.
Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ...
Богатството преминало покрай Любовта…
Любовта помолила:
-”Богатство, вземи ме със себе си”
-“Не мога”- отговорило Богатството -“Имам много злато на кораба си и няма място за теб”
Любовта решила да помоли Суетата, която също минавала с красив кораб:
-“Суета, моля те помогни ми”
-“Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и ще повредиш кораба ми”- оговорила Суетата.
Тъгата минавала наблизо, затова Любовта я помолила:
-“Тъга, позволи ми да избягам с теб…”
-“Не мога, Любов, толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама…”
Щастието също преминало покрай Любовта,
но било толкова щастливо, че дори не чуло когато Любовта го повикала…
Внезапно се чул глас….
-“Ела, Любов, аз ще те взема със себе си”
Гласът бил на непознат възрастен.
Любовта била толкова щастлива и развълнувана,
че дори забравила да попита за името му.
Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си.
Знаейки колко много му дължи, Любовта попитала Познанието:
-“Кой ми помогна?”
-“Помогна ти Времето” – Отговорило Познанието
-“Времето?”- зачудила се Любовта-“Но защо ще ми помага времето?”
Познанието се усмхнало и с дълбока мъдрост отговорило:
-“Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!”