Коя е най-цветната дума?

"Винаги съм искал да рисувам с думите. А от доста време насам търся най-цветната сред тях.
Дали тя се оглежда в езерата на Рила? Точно както небето го прави - по цял ден, а аз просто я пропускам? Или се е сгушила под вековните борове някъде далеч в Родопите? Обгърната блажено от приказния аромат на природата, си седи до някоя манатарка или се е излегнала на тучна поляна и се къпе в лъчите на слънчевата усмивка...


Дали пък не е скрита под снеговете в някое сгушено селце около Трявна? Дали не се плацика лете във водите на морето? А може би лежи на някой плаж, събира тен и просто чака да се спъна в нея, за да ми се усмихне?!


Вчера някой ме попита как въобще може да съществува някаква цветна и красива дума в нашия свят- подъл, полепнал с предизборни обещания. "Ах, този свят- глух и сляп за човешката мъка и в същото време тръбящ своите лозунги до оглушаване и заслепяващ със разкоша на прищевките си! Как на подобно място въобще може да съществува нещо красиво, цветно?"


Този човек не беше прав. Красотата е навсякъде около нас! Дори сега, тук, докато четеш това, тя те обгръща! Спри аз миг. Ще довършиш четенето след малко. Обърни се и подари усмивка на колегите си. Отдавна не си им се усмихвал, всичко е толкова напрегнато напоследък...


Усмихни се на майка си преди да я прегърнеш. Усмихни се на спомена за дните в училище, когато всичко беше толкова просто и обагрено в розово. Усмихни се на човека до теб и, о, чудо! Не е ли красиво щастието в усмихнатите очи, които отвръщат на поздрава ти?


Красотата липсва в нашия свят? Та нима не си чувал смеха на децата, на влюбените, на позитивните хора?


Определено красота има! А коя е най-цветната дума на този свят? Това е животът! Със всичките песни, усмивки, любов, с малките жестове, които го правят цветен- Животът е най-цветната дума! А онези, обагрени в черно, картини по-горе? А кой каза, че и черното не е цвят?"