защото сме и бедни, и богати...

"Да имаш и да нямаш"

Сигурно е, че когато за пръв път се запитаме "Какво значи да бъдеш богат?", вече сме се изправили пред една от тайните на живота. Надничаме през открехнатата врата на Истината и недоумяваме - какво е всъщност истинското богатство? Пари, злато, скъпоценности, къщи, коли, земи? Или - здраве, спокойствие, любовта на (и към) близки и далечни, хармония със себе си и със света около нас? Първото дава увереност и прави човека по-силен, по-властен. Богатството обслужва сетивата ни. А второто звучи някак абстрактно. Неуловимо е. Не може с ръка да се докосне, защото е отредено за душата.
Обречени сме да имаме и нямаме. Да имаме пари и да нямаме чест. Да имаме злато и да нямаме здраве. Да имаме скъпоценности и да нямаме съвест. Да имаме къщи и да нямаме спокойствие. И тогава всичко губи смисъл. Но не е ли страшно да имаш любов, а да нямаш пари? Да имаш здраве, а да нямаш дом? Да имаш земя, а да нямаш кон и рало, за да я изореш? И отново всичко губи смисъл.
Тогава? Какво наистина означава да си богат?
Къде е онази златна среда между богатство и бедност?
Сещам се за онзи мъж, когото крайната бедност изпратила слуга при богат старец. Три години слугувал, три жълтици спечелил. И за три мъдри съвета ги заменил: "Мътна вода да не газиш", "Под всяка върба има вода" и "Нож вади, но не удряй". Благодарение на тях се спасил от удавяне и наследил натовареното със злато муле на своя побратим и спътник. В безводно село вода открил и спасил от страшна смърт невежите селяни. И сина си, грешника, не убил, защото той самият в грях щял да умре.
Излиза, че мъдростта е най-голямото богатство. Познанието за живота и умението да различаваш доброто от злото, за да придобиваш блага чрез честен труд, без да се прекрачва зад моралния закон.
Помните, знам, че помните онази древна приказка за царя, който заповядал да се избият всички старци, защото били бреме. В тежест били на младите. Само един от съветниците на царя не изпълнил страшната му заповед. Не се решил да вдигне ръка срещу престарелия си баща. И когато беди се стоварили върху царството, старецът, скришом от всички, съветвал сина си как да се справят с нещастията. А синът пък съветвал царя. И все успявали да избегнат най-голямото нещастие. А дали някога сте се замисляли какво богатство е, че имате родители? Те са ни дарили живот. И мъдростта си всеки ден ни даряват.
Братята и сестрите са дар. И приятелите. И децата - за родителите, при това не толкова, защото те ще ги продължат във времето, колкото затова, че ще пренесат добротата и мъдростта на старите и ще ги предадат на своите деца. За да пребъдат най-ценните богатства на човека - памет и съвест, чест и достойнство, любов и милосърдие. Не могат с пари да се купят. А когато човек ги няма, "пукната пара не струва".
Но ненаситни са очите за богатства, когато чрез тях се цели власт и сила. Тъжно е, но все не успява човекът да снеме небесния рай долу, на земята. И няма да може, докато животът е подреден по тази логика - имащият е силен, силният е господар. В разкош живее имащият, но съзнава ли колко е беден, ако не е сътворил добро? С власт разполага силният, но съзнава ли колко е безпомощен, ако е изгубил таланта си да сътворява чрез труда си блага и за другите? Защото златото може не само власт да дава, а и красота да бъде. Пълна е земята ни с такива съкровища, които не са богатство за тялото, а наслада за душата. Знаели са дедите ни, че времето тихо, сякаш на пръсти, минава покрай златната красота и не я докосва. Оставя я за всички времена. Истинско богатство е да умееш от златото не пари, а вечност да създаваш.
Ненаситни са очите ни за красота. Красотата на Великата прамайка Природата. Имаме ли сетива да я видим и да й се радваме? Красотата на картините, висящи по стените на стаите ни - забелязваме ли я, улисани в грижите на всекидневието? Златният варак по иконите, излъчващ небесна светлина. Усещаме ли я? Ако отговорите ни са "Не!", значи сме бедни. Много бедни.
Какво значи да бъдеш богат. Да имаш или да нямаш? Нека всеки потърси своя отговор...