Заповядайте в нашия клуб ;)

"   Моят психоаналитик ми препоръча да не се доверявам повече на лексотана, а да се постарая да не задържам в себе си напрежението, да разтоварвам насъбралата се отрицателна емоция, да дръпна най-сетне завесата на закостенялата ми екстровертност.

- Само това е начинът да оцелееш. Това е методиката да устоиш - каза ми той и се усмихна. - Напсувай като мъж, дявол да го вземе, ще видиш, че ще ти стане по-леко.

Бяха ме възпитали да въздържам емоциите си и да използвам автоцензурата на върха на езика, но този път реших да го послушам.

На другия ден животът продължи нормално. Сутринта спря топлата вода, после за кратко изключиха тока. Нямах огладена риза, а долу на паркинга някой беше счупил огледалото ми. Чисто новият ми акумулатор не можа да завърти стартера, а кабелите, с които исках да взема ток от комшията, се разтопиха. После изкривих джантата в една дупка по асфалта (вчера я нямаше), хванаха ме няколко задръствания, времето напредна и работата отиде на закъсняване. Точно тогава срещу ми блесна кръглият „слънчоглед” на подранило ченге. След дълго търсене откри, че пожарогасителят ми бил от китайските и не отговарял на някакъв си европейски норматив. Не чух добре името му, но чух една добре заучена фраза: „Какво ще правим сега?” То това, с правенето, беше ясно. Че закъснях за работа - закъснях, че щяха да ме наказват - щяха, затова реших да свърша нещо полезно - да платя тока на моето електроразпределително дружество. Обичам да бъда коректен. На паркинга на всички празни места бяха сложени столчета. Паркирах (за кратко) на улицата. В сградата се оказа, че днес компютрите не работели. Нещо май интернетът ги виросолясал. Изчаках, защото бях само на някакви си стотина човека от касата и след около час касиерките се начервиха и отвориха гишетата. Имаше един критичен момент, когато ми съобщиха инкасираната сума, но този път носех повече пари. Когато излязох на улицата, установих, че колата ми я няма. В далечината видях една правоъгълна табела, че тук се вдигат принудително МПС с паяк. Всички останали си стояха, а бяха избрали моята, понеже съм с другоградска регистрация. Сетих се, че в портофейла си имах (за всеки случай) телефон, да разбера на кой принудителен паркинг са ми извозили возилото. Когато бръкнах в задния джоб, портофейлът го нямаше. Е тогава не издържах и услужливата ми памет ме подсети за снощния разговор с моя психоаналитик. Събрах кураж и изрекох:

- Мамка му!

Сякаш от небитието се появи една жена, усмихната и приветлива, скъса квитанция от един шарен кочан и ми я подаде.

- Честито, вие сте първият.

На квитанцията пишеше, че глобата е за използване на нецензурни изрази на обществено място и с малки букви пишеше 5000 лв. Съвсем съкрушен и объркан се заоглеждах, когато до мен спря черно БМВ и излезе един едричък младеж, облечен като за траурна церемония. Дойде до мен, а вече ми беше все едно. Бръкна в джоба си и когато чаках да изкара пистолет и да ме гръмне в тила (това си беше най-доброто решение на нещата), той с любезен глас изрече:

- Заповядайте, елате с мен, вие имате нужда от нашите услуги.

Заведе ме в съседната сграда, обрамчена с петслоен PVC профил. Покани ме в един коридор, където имаше няколко врати. Разпознах табели с надписи „Тоалетна”, „Рулетка”, „Секс услуги”, „Лека дрога”, „Мокри поръчки”. Той ме потупа по рамото и ми посочи друга врата, на която пишеше „Зала за псуване”.

Оттогава редовно ползвам техните услуги, срещу десет лева на час можеш да псуваш като каруцар. Е, не ми дават фискален бон, но там се запознах с много интелигентни хора. Създадохме нещо като наше общество. Решихме да организираме и курсове за самоуправсво. Момчетата с черните дрехи са много симпатични и ни обещаха да ни направят безплатни практически упражнения. Дори веднъж дойде и моят психоаналитик. Псуваше като разпран и Фройд, и Д’Ебоно и гилдията на психолозите в България. Заслужаваше си, за 5000 лева можех да си псувам поне половината живот.

Заповядайте в нашия клуб, имаме филиали на много места из страната.   "