чисто бяло,без дори петно,
А до него наредени бои в различен цвят,
с които днес ще нарисувам моя личен свят.
Взимам четката и покривам платното в черен тон-
той е отражение на вътрешния гневен фон
Оставям само малко бяло петънце -
символ на запазеното сърце.
Още с чернилката не съм го покрила,
от четката в черно педантично съм го скрила.
Чувам гласа на бялото петънце,то ми казва - "Рисувай с ръце!"Хвърлям веднага четката настрана
и потапям пръстите си в сивата боя.
Не, не искам да потъвам в сивота,
но решавам да остана вярна на реалността.
Върху черното напръсквам сиви капки-
еквивалентите на вечните загадки.
Това са онези натрапчиви копнежи
объркали съзнанието в порочните стремежи.
Често провокирани от идеята за перфектността
и белязали без време цялата съдба.
Отново поглеждам цветовете, но не виждам подходящ,
примамват ме розово, жълто, синьо в тон блестящ.
Но не мога с лъжливи цветове да зарина
моята чиста истинска картина.
Разглеждам ги, търся и се ядосвам,
пръста си с всеки цвят докосвам.
Не искам с илюзии да рисувам!!!
Гледам цветовете и продължавам да умувам.
Кой ли ще бъде най - идеален
да обагри картината на света ми реален?!?
Знам!
Но не искам повече чернилка на рисунката да дам!
Объркана вече взимам решение - ще рисувам мечтите!
Почвам да бъркам безразборно в боите.
Какъв парадокс! - отбелязвам сега...
нямам досатъчно цветна боя!
Сядам на стола и мисля си пак
дали истинската ми картина не е черният мрак.
Това ли я истината за моето творение,
обхваща ме паника и болно съмнение.
Сравнявам картината с безбуквено стихотворение,
но този миг в главата ми изниква прозрение.
Поглеждам картините на другите хора,
заляни с фалшиви цветове на позора
и търся бялото петно
с надеждата да го намеря в някой ълъл скрито само.
Очите си в търсене присвивам,
но учудващо за себе си не го намирам.
Сега съм горда с моята картина
както патриота със своята родина.
За истинската картина не са нужни разнообразни цветове,
когато на нея има място за бяло петънце!
Putty Face
